Прочитането на тази публикация е още един етап от метаморфозата, която уж трябва да те превърне от грозно патенце в бял, едрогърдест лебед и е насочена към онези 10-15% от населението (включително и теб), които все пак се опитват да направят нещо за себе си и за останалите 85-90% от обитателите на този маймунски резерват България.

Всеки опит за предприемачество, дори и плахите такива, трябва да бъде подкрепян по всевъзможни начини в тази киселинна и враждебна среда за хората с лебедово ДНК, от фризьорката със собствено студио, която храни още 2 маникюристки до собственика на фирма, от който зависят заплатите на няколко стотин души и приходите на паразитните хрантутници от администрацията, които ще се влеят в гушите им под формата на данъци и други по-специфични и разнообразни форми.

Същинска загуба на време е някой да прави опити да подобри паметта си. Защо да се опитваш да ъпгрейдваш нещо, ако така и така използваш малка част от капацитета му? По-ефективно би било просто да разбереш кои бутони да натискаш в главата си, отколкото да правиш редовно някакви скучни упражнения за по-добра памет, системно да зобаш фосфор под различни форми като риба, орехи, а не дай Боже, да посегнеш и към хранителни добавки. Не е ли по-лесно с едно леко движение да дръпнеш един от лостовете, който сега ще ти посочим и да превключиш на втора, отколкото да търсиш по-мощен мотор, който ще върви по-бързо на първа скорост, а паметта ти има какво да покаже, повярвай ни, и размера на главата няма никакво значение.

Ако знаеш кой е Джим Рон, коментарът е излишен. Просто скролни надолу страницата. В случай, че не си го чувал, най-лесно се помни като "джин" и "ром", само че е Джим Рон. Избягвай лапсуси, понеже ако разпалено говориш за ДжиН роМ, ще приличаш малко на начетен ромски философ.

Интернет изобилства от информация за това, кой е той и какъв е, що е, но ние нали сме практични калпазани, ще я караме по-сбито, пък и да не повтаряме вече написаното от някой друг. Ако си чел повече от една книга на Донълд Тръмп, най-вероятно скоро ти е светнало, че която и книга да си купиш от неговите, все едно четеш една и съща, така че наистина няма значение коя ще грабнеш на random от книжарницата. При Джим Рон е обратното. Каквото и да прочетеш от някой друг автор, вътрешно оставаш с едно смътно впечатлние, че въпросният бизнес автор/мотиватор/лектор/гуру може и да е черпил вдъхновение именно от мистър Рон и на практика не казва нищо ново. Според една от безбройните перифрази на принципа на Парето, 80% от бизнес философията е с източник бай Джим. Примерно, Браян Трейси също черпи от нея като негов ученик и последовател. Подозираме, че и той настръхва тайно, също като нас, от бизнес цитатите на Рон.

Често ни питат приятели, познати, понякога и непознати “В какво да инвестирам 3000 лв., 5000 лв. или 10 000 лв.?”. Но средно сумата винаги се върти някъде около 5000. Вярно е, че тази цифра не дава големи възможности на пръв поглед, но какво да се прави, това питат хората. ВНИМАНИЕ: Това, което следва е много вероятно да НЕ съвпада с твоята гледна точка.

Не е лесно въпроса да бъде изложен на пряка светлина от приложно познание току-тъй, само с няколко десетки изречения. Този, който си е проправял път към финансовата свобода целенасочено и методично, така както фокусирана котка си проправя път полека сред гъст масив от магарешки бодил, по-скоро би почувствал една необяснима умора още преди да започне да отговаря на този въпрос (ИЗЧЕРПАТЕЛНО), докато онзи, чийто шарки на чорапите са се отпечатли по кожата от киснене в интернет, може да ти каже „как стоят нещата“ и дори с лекота да те насочи към "най-печелившата инвестиция".

Успешните хора се отличават от останалите по това, че много добре могат да определят приоритетите си. Всеизвестен факт е, че обема на работата няма грам значение. Един може да работи 1 час и да има няколко десетки пъти по-добри резултати от друг, който работи 10 часа. Хората с пари (ненаследени!) знаят това много добре. Знаят също, че плановете винаги се променят и единственото нещо, което има значение е да се свършат САМО ВАЖНИТЕ неща, докато неуспешните хора се опитват да свършат ВСИЧКО, и времето им често е запълнено с нископродуктивни дейности и талаш, заблуждавайки се, че вършат нещо съществено, а в същото време ВАЖНОТО бива забулено от рутината или пък възникнали обстоятелства го изтикват към ъгъла на отложените ангажименти. Равносметката обикновено е слаби резултати, повече умора и напрежение, много по-малко свободно време.

ИНВЕСТИРАЙ в безплатен абонамент за публикациите на Парични патоци:

Логин