"Как да стана богат татко" ни попита един надъхан, беден татко на име Константин. Липсвало му само умението да борави с ножица.

Много тъпо усещане е някой да ти даде на тепсия мощен Астон Мартин, на който да му липсва някакво маркуче там из карантиите, без изобщо да предполагаш и да не можеш да го запалиш. Пари за диагностика и ремонт да няма, и а днеска, а утре, подир няколко зими да установиш случайно, че в единия ауспух кротко гнездят оси.

Това се случва понякога с някои идеи, бизнеси, хора, човешки съдби. Драпаш си кротко в блатото и един ден се светваш нещо, променяш някакъв съвсем дребен детайл в бизнеса/живота/идеята си, всичко изведнъж започва да работи, и от Астра минаваш на Астон.

Не всички бизнеси, идеи и личности имат изначална структура на спортен автомобил, така че, по-спокойно с надеждите. Но случаят с Константин е точно такъв. Има всички симптоми на предприемаческия вирус у себе си. Надъхан, работлив, амбициозен, оптимист, със склоност към риск, с аналитичен, но красив ум, упорит, държи на бой, грамотен и почти хубав, абе качествата му нямат изброяване. Но парите в живота му липсват, въпреки че може да цитира почти наизуст цели пасажи от книгите на Робърт Кийосаки от поредицата "Богат татко, беден татко". Представяш ли си, да си някакъв много начетен, да вземеш наготово "автомобила" (примерно схващанията на Робърт Кийосаки) и заради някакъв тъп маркуч, не само да не станеш богат татко, ами и да си изправен пред реалността да умреш като беден дядка.

Липсващото звено е различно за всеки. На един му стига да промени само определен детайл в системата си, друг има някаква дупка в познанията си, трети да намери подходящ партньор, четвърти да уцели момента, пети страх някакъв го спъва, тук примерите също нямат изброяване. При нашият човек, беше това, че трудно се отказва от някои работи и не е свикнал да реже с ножици. Преди изобщо някой да ни е асоциирал фатално със "Съдби на кръстопът", почваме по същество.

Константине, знаеш ли, че колкото по-силно желаеш едно нещо, толкова по-голям е шанса да се отдалечиш от него и за капак, това, от което бягаш пък, те застига почти на 100%. Нали си виждал как хора, които полагат прекалени грижи за здравето си, по-честичко боледуват? А колко нещастни граждани на България следват религиозно някакви там принципи на щастието, дори ги споделят във фейсбук да покажат и на останалите как става работата, а то все се усмихва на друг, по-незаинтересован от него. Как някой, който се напъва да бъде интересен, буди по-скоро неприязън, и как този, който след дългата суша се стреми на всяка цена да гушне нещо русо и дългокрако, не успява дори и чрез средствата на най-новата мода плюс техниките на съблазън, които прилага. Да речем, че съблазняването е малко като в преговорите, до някаква степен, винаги трябва да си даваш вид, че не си кой знае колко заинтересован.

Ако си посещавал досега сайта ни по-системно, може би си почнал да хващаш неусетно цаката на предприемаческото мислене, а днес ще я хванеш още един път, след това, което си на път да прочетеш. Хората са казали "Не питай старило, питай патило" и ние като едни изпатили, гърмяни патоци, можем да споделим съвсем ненатрапчиво горчив опит, който да подслади чувството ти на задовлоство от приема на нова, полезна информация.

Не продължавай да четеш преди да си запомнил нашият патешки патент, който звучи така:

Ефектът на облекчената раница. Може да се каже и "умението да си облекчиш раницата".

В най-близко бъдеще ще разбереш, че колкото повече размишляваш върху тази мисъл, толкова повече, ще откриваш дълбокия й смисъл. Но за сега, просто я запомни и не не се опитвай да я анализираш.

Преди да стигнеш до момента, в който чуваш онзи мек, притракващ звук на затваряща се врата на луксозно возило и ти си отвътре, трябва да се съгласиш с факта, че всичко успешно може лесно да се обясни само с една дума - СКОРОСТ. Богатите трупат пари с много по-голяма скорост от бедните, умните мислят и запаметяват по-бързо от глупавите, изстреляният куршум нанася щети, а хвърления с ръка куршум само издрънчава на метал. Молим, младите читатели, горди собственици на 15-20 годишни BMW-та, да претеглят още веднъж смисъла на думата скорост и какво точно се цели да се каже.

На практика излиза, че успешните хора, разбирай "богати" в контекста и тематиката на нашия сайт, се отличават от неуспешните (по-бедните) с умението или възможността да стигат в пъти по-бързо от точка А до точка Б, т.е от 1000 до 100 000 или от 1 милион до 2 милиона, докато повечето хора, изкарват едва 5-6000 лева за цяла година. (С 1 000 000 лева не минаваш за богат на запад, затова леко приземяваме примера към посока България).

Движа се бързо обаче не значи бързам. Двете дори нямат много общо помежду си. Често бързането саботира бързината. Разглеждай скоростта като структура, като добра организация, оптимизация, добре написано домашно и предварителна подготовка, наличие на инструменти за бързо придвижване и пр. Ще драпа озни, който не вижда разликата между "скорост", "бързане", "прибързване", "припряност". За разлика от скоростта, другите 3 думи и производните им, само вредят и забавят, който и да е процес, като много често се налага той да бъде преустановен и почнат отначало. Гордите собственици на стари БМВ-та и Хонди, да разглеждат скоростта, като краен продукт от структурата на двигателя или структурата на целия автомобил, ако щеш. Това, че преминаваш бързо с пърдящ звук в населено мястно, да не се разбира като признак, че успяваш в живота.

Разбрахме за основната характеристика на богатите хора, уточнихме как трябва да се гледа на скоростта, а сега да поговорим за ефекта на облекчената раница.

Нека вземем точките А и Б, които представляват един баир. А е в ниското, Б е върха на баира. Дай сега и малко жега. Някои хора просто искат, но за теб е важно, да стигнеш по-бързо от А до Б, защото си чувал, че на "връх Б" има разни сочни благини, вода и сянка. В раницата са натъпкани, почти трамбовани, много инстументи и запаси, чиято функция е да "облекчат" по някакъв начин тежкото ти изкачване към Б. В нея има палатка, храна, вода, плажно масло, брадва, трион, нож, подпалки за огън, някаква книга на Беър Грилс, термус и всякакви други, нужни и ненужни, джунджурии. Умно и прозорливо си предвидил всякакви ситуации, които могат да скофтят или прецакат пътя ти по баира. Това е супер, но има едни проблем. Баира е стръмен, раницата ти така тежи, че те опъва назад на всеки 2-3 крачки, каишите й гравират раменете ти, а слънцето така пече, сякаш си на съзтезание за огнеупорни. Пръхтиш морно, потта ти става на тесто от набитата прах, но ти имаш мокри кърпички (някъде из багажа, но ако питаме Мърфи, ще са най-отдолу). Личи, че имаш желание, но колкото повече бързаш, толкова повече се изморяваш и всеки страничен фактор те убива.

Съществува един бъг в човешкото поведение, който води до силното желание да задържиш нещо, макар да е в твоя тежест и вреда, само защото си го мъкнал досега със себе си. И колкото по-дълго го влачиш, толкова по-не искаш да се откажеш от него. Никой не казва, че трябва да хвърляш цялата раница, въпреки че това в определени случаи е най-добрият избор. Навярно поне веднъж ти се е случвало да работиш по някоя трудна сделка, която ти е отнела много разход на енергия, ресурси и време, а ползите от нея са минимални, даже съмнителни. И макар да виждаш как тя отклонява вниманието ти от много по-печеливши и важни неща, продължаваш да изпъваш вратни жили, само защото вече си вложил време в нея, в по-тежките случи и разходи. Ето тук упоритостта е вече лошо качество и ако има някой друг ахмак до тебе да те надъхва с "истинските мъже, никога не се отказват", съвсем отиват на лична драма нещата. Да не говорим, че това може да се окаже и хитър способ, на по-обиграната страна в преговорите, умишлено да се бави и да протака, а ти после да приемеш по-неизгодни условия, изключвайки възможността да се октажеш, ама айде от теб да мине, само и само да се свършва вече, че ако продължава така, хептен няма да си струва усилията.

Думите "Аз к'ва я мислех, тя к'ва стана..." се случват често в главата на всеки предприемач, дори и тези, чиито ЕООД-та са с предмет на дейност ясновидство. Всеки прави грешни избори по отношение на новото бизнес партньорство, новата бизнес дейност, новият продукт, новата инвестиция. Признак на гъвкавост е овреме да изтръскваш раницата и да облекчаваш излишния товар, който трябва да носиш.

Ако си схванал това, за което говорим, забрави за тоя куц пример с раницата. От няколко дни се чудим какъв пример да измислим и не можем да си пуснем статията, защото все не успяваме да завъртим смисъла на публикацията и целия текст около тъпата раница. Първо беше с разтоварване на лодка, после го заместихме с изстрелване на ракета и накрая решихме да се откажем и от раницата. След този отказ написахме статията за 35 минути, спестявайки си поне още 2 дни. Това, което четеш до този абзац, го оставихме да си стои непокътнато като един допълнителен пример, как се набира скорост след махане на излишното. Обясняваме се само заради теб user-ю, и гледаме да добавим стойност с всичко, което ни дойде под ръка към четенето ти, дори и да е за наша сметка.

Тръгнеш ли да си правиш списък на воденичните камъни, които така устойчиво ти бойкотират изстрелването към върха и убиват скоростта ти, ще се изненадаш колко много и разнообразни са те в личен или в бизнес план. Тези тежести имат проявление в почти всичко около теб. С времето сме доловили една закономерност, че човек става роб, пряко или косвено, на всяко нещо, което създаде, и което придобие. Това е защото по природа всяко нещо си иска своето, дори и евтината ваза, купена от магазин за китайски стоки, на която трябва да бършеш праха от време на време и да й намериш място някъде, след като си купил някакъв друг боклук, докато накрая сам не се хванеш как поръчваш един огромен шкаф и плащаш за него, за да събереш някъде всички боклуци, които можело някой ден да ти потрябват. Примерите от бита, често важат и за света на бизнеса.

Или пък, да вземем новият ти малък бизнес. Малък, малък, но иска внимание и да му отделиш нужното време. Или, не. По-скоро иска ЦЯЛОТО ти внимание и ЦЯЛОТО ти време. Може ли да се разглежда като воденичен камък? Имайки предвид, че всяко нещо в развитието си минава през етапа "на първа скорост", би било глупаво, да го разглеждаш така. Но да допуснем, че си курназ момче и решиш да стартираш не един, а няколко бизнеса едновременно, с желязната стратегия в атака, че ако единия се издъни, другите ще покрият евентуалната загубата, която според твоите изчисления няма как да се случи, така че, колкото повече, толкова повече, хей, Живот, здравей... Да, има и такива хора (тук леко се изчервяваме, добре де, беше отдавана). Чувал ли си приказката "Да загубиш ВСИЧКО, в преследване на едно голямо НИЩО". Сега запомни тези 2 неща:

- Всяко нещо си иска своето !

- Всеки старт минава през етапа "на първа скорост" !

В случаят, описан по-горе, с три старта на първа, всеки бизнес се явява като тежест за развитието на другите и обратно, а ти трябва да разпределиш ресурсите и времето си между тях. На практика излиза, че имаш няколко приоритета, а да имаш няколко приоритета, означава да нямаш нито един. Обичайният развой на такива ситуациии е маносването на всички тържествено обявени начинания, а ако някое от тях се хване и върже, върже. Зависи колко бързо реагираш.

Няма лошо да сгрешиш. Всеки предпприемач задължително греши. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. В случая, въпроса е да се усетиш на време, да оплевиш територията около това, което изглежда най-здраво и с добър потенциал, за да може да цъфне приоритетното и да ти даде плодовете си. После вече, след като си набрал опит, капитал и много други работи, които няма да изброяваме, а ще ги обединим под понятието СКОРОСТ, та едва след като си набрал скорост, можеш да режеш лентите на новите бизнеси, които допълнително да се влеят в потока и да ти дадат още повече пауър, а не да те забавят.

Това важи за всичко. Дори и за задачите ти за деня. Ако натовариш графика си с много задачи, някои от тях могат да се явят като пречка за другите ангажименти и да дърпат назад изпълнението на по-важните неща, дори само с присъствието си в графика ти, респективно в ума ти, още преди да си ги подхванал. Задачите са средствата за постигане на някаква цел, но понякога, неусетно фокуса от главната цел се измества върху това задачите в графика да бъдат изпълнени. На практиа самото изпълнение на отделните задачи, задкулисно и коварно, се превръща в цел, а същинската цел отива на майната си. Всичко това е детайлно описано тук.

Проблемът не е в това, че нещата, които създаваш изискват внимание и допълнителни ресурси. Проблемът е психологически. Трудно се приема факта, че си изгубил време и пари в някакъв проект. Надеждата, че нещата ще узреят с времето и ще тръгнат в положителна посока, е тази, която ти слага още един кръст на гърба, а надеждата не е стратегия. Тук е момента да се дефинира понятието "да умееш да губиш". Примиряваш се със загубата, след като си осъзнал грешката си и режеш въжето на тежестта, без "да й даваш повече излишни шансове". Неумението да губиш, ражда надежда, а надеждата е накарала мнозина, в това число много хазартни личности, да разпродадат имуществото си, да огорчат близките си, да загубят вяра в себе си и всичко останало. Вяра и Надежда са две сестри, които много си приличат, но нямат нищо общо помежду си. Хората често ги бъркат.

Преди да пуснем няколко примера в пространството искаме да уточним, че махането на излишното е само един от елементите на скоростта. Акцентираме върху това в статията, заради Константин, а специално за теб ще разнищим скоростта в следващата публикация. Добрата концентрацията на ума е друг пример за вдигане на оборотите. Доверието в бизнес партньора също е фактор от голямо значение. Представи си колко време, енергия и нерви пестиш като работиш с някой, на когото имаш пълно доверие и колко забавя процеса една глава, ангажирана единствено с мисълта, откъде ще те финтират и какви предпазни мерки да имаш под ръка.

Примери за ампутация на недъгавото изплуват с лекота, веднага след като започнеш да мислиш по темата. Хващай лозарските ножици, за да ядеш грозде и да пиеш вино още тази година.

Оплеви всичко около приоритетите си. Веднъж завършени, важните неща могат автоматично да елеминират нуждата от изпълнение на други по-малковажни и директно да обърнеш внимание на други важни. Изчисти некачествените връзки в личен план. Някои контакти просто не си струва да се поддържат. Изхвърли ненужните вещи от дома си, претрупаността води до хаос, а хаоса убива скоростта. Разкарай лошите мисли от главата си. Убиват мотивацията, нарушават концентрацията, а тя както казахме, също е компонент на скоростта. Ограничи ненужните разходи. Разкарай клиентите, които ти носят повече главоболия, отколкото приходи, пращай ги в тежест на конкуренцията и отдай вниманието си на добрите такива. Свали излишните килограми (върви ръка за ръка с разходите за храна). Нещата, които не ти се отдават или не умееш, ги делегирай на някой друг, който се справя по-добре с тях, а ти дай воля на талантите и силните си страни. Навсякъде около нас е пълно с излишни елементи, които убиват скоростта.

Може би вече успя да отговориш на въпроса си защо, когато човек много силно желае нещо и се стреми към него на всяка цена, то често му убягва. Отговорите на този въпрос са няколко, а ние не можем да отговорим на всички. Единият от тях е в престараването. Другият е в бързането, а когато неумението да губиш се съчетае със стремежа да трупаш (още вещи, още запознанства, контакти, още задачи, още проекти, още нови бизнеси) всичко започва много да натежава и убива скоростта ти. Както паниката, така и ентусиазма могат да нарушат архитектурата на скоростта. Ето защо търпеливите често са по-успешни. Тук разбира се е много важно да не правиш аналогия с търпението на българина. Времето работи само за този, който е посял нещо. За онзи, дето е зяпал под сянката, времето е само в негов ущърб. А когато семето има формата на ракови клетки, търпението може само да те убие по-бързо.

Скорост се постига не с бързане и припряност, а с търпеливо и последователно сглобяване на елементите й. Неубозданият ентусиазъм и паниката рушат нейната структура и започваш отначало. И не на последно място, не позволявай да ставаш свидетел на това как силният ти устрем издъхва бежизнен, задушен под купища боклуци. Богат Плюшкин няма!

Константине, разбра ли нещо?


ИНВЕСТИРАЙ в безплатен абонамент за публикациите на Парични патоци:

Read 6568 times
PP Team

Ние не учим никого и не претендираме, че сме прави на всяка цена! Просто споделяме какво мислим, пък който иска да се възползва. ;)

Website: www.parichnipatoci.com

3 коментара

  • Линк към коментара kbozhinova Понеделник, 15 Юни 2015 13:40 posted by kbozhinova

    Благодаря.
    И така, както сме започнали да си разговаряме, да Ви помоля за още една статия, когато имате време и Ви дойде ентусиазма, разбира се: Как се изгражда "система"?

  • Линк към коментара PP Team Петък, 12 Юни 2015 04:59 posted by PP Team

    Благодарим за хубавите думи!

    Интересна тема, която навярно ще бъде зачената, тъй като това е един от основните проблеми на много хора, а именно мисълта за ежедневната прехрана, която не оставя почти никакви място за други мисли, които да изградят "чешмичките".

    Най-вероятно няма да е толкова конкретно обвързано с коментара Ви, но сме почти убедени, че отговор ще получите, макар и по косвен път. :)

  • Линк към коментара kbozhinova Сряда, 10 Юни 2015 18:38 posted by kbozhinova

    Забавни и поучителни образни метафори, много ми харесвате!

    Може ли да напишете и някоя статия за мамите, дето сами отглеждаме бъдещето на планетата.
    Ние сме си богати, защото имаме въпросното бъдеще в настоящето, обаче искаме и да сме финансово независими. Как да съчетаем отглеждането на деца и 24/7 труда за изграждане на система от финансови чешмички?
    Вариантът, в които, докато си отглеждаме нашите деца, отглеждаме и околните деца в занималня, давайки уроци, организирайки лагери и т.н. го имаме предвид. Но, може би Вие ще предложите нещо свежо и различно.

Трябва да сте вписани, за да коментирате

ИНВЕСТИРАЙ в безплатен абонамент за публикациите на Парични патоци:

Логин