Няма как да не знаеш за 80/20. Но това не пречи да си прахосаш времето и ефективността.

Прочитането на тази публикация е още един етап от метаморфозата, която уж трябва да те превърне от грозно патенце в бял, едрогърдест лебед и е насочена към онези 10-15% от населението (включително и теб), които все пак се опитват да направят нещо за себе си и за останалите 85-90% от обитателите на този маймунски резерват България. op

Всеки опит за предприемачество, дори и плахите такива, трябва да бъде подкрепян по всевъзможни начини в тази киселинна и враждебна среда за хората с лебедово ДНК, от фризьорката със собствено студио, която храни още 2 маникюристки до собственика на фирма, от който зависят заплатите на няколко стотин души и приходите на паразитните хрантутници от администрацията, които ще се влеят в гушите им под формата на данъци и други по-специфични и разнообразни форми.

Много успели хора отговарят на "Каква е формулата на успеха Ви?" с "труд, труд, труд и отдаденост". Да, ама не е баш тъй. Има и премълчано покрай казаното. Сляпото следване на тази фромула може да задуши и омаломощи младия надъхан ум, изправен сам пред голямата си мечта, ако не бъде приложена с известна мъдрост. Само с бъхтене мечти не се постигат. В някои случаи от мързела могат да се извлекат къде-къде повече ползи, отколкото безумното отрепване, бъхтейки в неправилната посока или по неподходящия начин. За да не излезе така, че следващият пасаж накъсва потока на мисълта, просто за сега запомни, че е опасно да си упорит и надъхан, ако концепцията ти за нещата е сбъркана.

Един наш познат Венчо, който почна да тренира карате, не след дълго осъзнал, че каратето не му спори много и решил директно да попита сенсея как най-бързо може да задобрее. Той му казал като за начало да полага 80% от усилията си в посока да развива своите силни страни, а през останалото време да отделя внимание на по-слабите. Ние не сме много в час с тези тупа-лупа истории, но най-вероятно е било нещо от рода на, ако е бърз по природа, да работи върху бързината, а ако има тежък удар, да работи върху тупаника. Да, ама закъсалият каратист тъкмо пък бил чул отнякъде, че здравината на веригата се определя от най-слабото звено и съвсем я втасал с изобра на правилната концепция за нещата.

В една от предните публикации нищихме въпроса, че всеки принцип или поговорка си имат анти- такива и трябва винаги и двете да се вземат предвид, поради дуалистичността на света, в който живеем.

"Монетата има две страни" звучи на пръв поглед обективно, но има една малка подробност. Работите не са фифти-фифти през голяма част от времето. Ин често не е равен на Ян и от там идват много от объркванията. За тая крива сметка първо се е светнал италианският икономист и социолог Вилфредо Парето някъде към края на 19-ти век и дефинирал принципа "80 на 20", познат още като "закон за елита". Мрежата изобилства от информация за принципа на Парето, така че няма отново да предъвкваме вече казаното. Приемаме, че си запознат с това. Само имай предвид, че през средата на 20-ти век японците са го взели много насериозно това Паре и са, естествено, едни от първите осъзнали факта, че решавайки 20% от проблемите на фирмите, това може да доведе до увеличаване на качеството и ефективността с 80% и така дръпнали с мръсна газ напред, а 20 години по-късно се усетила Америка и Западна Европа, но тогава вече всички говорели за японското икономическо чудо и високо качество. Така, че недей да гледаш на този принцип с пренебрежение, като на някакво си правило, видяно в интернет, защото точно неразбирането му е причината за 80% от драпаницата и слабата производителност, в която изпадат много амбициозни младежи, а понякога и уж опитни, по-възрастни господа, на които направо ти идва да им изшиеш един шамар зад врата и да кажеш "не така бе, човек".

Този принцип има всякакви интерпретации и се проявява в почти всичко, за което можеш да се сетиш:

op

- Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.

- 80% от парите и богатствата са разпределени между 20% от хората.

- 80% от приходите идват от 20% от клиентите - фокусирай се върху тях, другите при конкуренцията, защото и този принцип си има обратен такъв, а именно, че 80% от ядовете идват от 20% от клиентите, които пък са в онези 80%, от които нямаш кой знае какви приходи.

- 20% от инвестициите носят 80% от печалбите.

- 80% от изхарчените пари отиват за глупости.

- 80% от вещите (боклуците) по шкафовете у дома няма да влязат в уптреба втори път или в най-близко бъдеще.

- 80% от резултатите са ефект от 20% от усилията

Това са само примери, а не препоръки. Важно е да се знае, че "80/20" е силно ориентировъчна пропорция. Нещата в реалния живот често приличат на нещо от рода на 90/10, 85/15, 75/25 и т.н.

op Така нагледно написани, примерите изглеждат проста работа, но изпълнението и ежедневното им вплитане в практиката никак не е лесно. И най-коварното в цялата тази история, e че точно положителнте ти предприемачески качества, могат да те тласнат в пропастта на 80-те процентовата дупка на ниската ефективност.

Да поговорим малко за дребния бизнес и дребните предприемачи. Големите няма какво да ги мислим.

Предприемчивият човек вярва в себе си и идеята си. Той е оптимист, той казва "Аз мога", "Аз съм човека", той е деен, инициативен и т.н.

Много често именно тази нагласа, може да тласне собственика на малката фирма към занимания свързани с инсталирането на нов Windows и ъп-дейтчета, изчистването на компютъра от вируси, пребоядисването на стените в новия офис, преглеждането на купчината от нова кореспонденция, плащането на сметките, монтирането на нова тоалетна чиния във W.C-то и т.н.

Тук най-интересното е, че той ще си троши нервите с инсталацята на един Windows, не толкова, воден от мисълта, че ще спести 20-30 лева, а по-скоро от това, че притежава компетентността да го направи. Тук играе "Аз мога", а не "30 лв. кой ти ги дава?". Да, но прилагането на тази компетентност и спестените 30 лева, може да са причината днес да НЕ НАПРАВИШ НЕЩО, което би ти донесло 1500 лв. утре например.

Нека припомним! От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение и ще допринесат за някаква осезателна бъдеща промяна. Или казано по друг начин, става въпрос за разпределение. Всяка една отделна единица не допринася еднакво за крайният резултат. Защо да не се фокусираш върху нещата (тези единици), които имат значение и ще ти донесат хиляди и да отложиш или делегираш останалото на някой друг? Не е добре важните неща да стават жертва на спешните.

Многофункционални хора с различни компетентности, които прахосват времето и енергията си, респективно живота си, за неща, които могат, а не, които трябва да направят, може да срещнете доста често и тогава принципа на Парето отива хептен на майната си.

Съвсем хипотетично, вместо да гледа туториъли в интернет, как да си реши софтуерния проблем, мистър "всичко мога" може да се концентрира САМО върху отговора на един конкретен е-мейл, свързан с важен партньор/клиент и САМО ТОВА може реално да промени днешното му фактическо състояние. Да мисли как може да привлече нови клиенти или да разсъждава върху конкретни преговори. Това са тези 20% от дейностите, които носят действителните изменения в приходите. Останалите ниско производителни дейности се делегират на някой друг, плаща се за тях, аутсорсват се, отлагат се, а в някои случаи тотално се отсвирват.

Ето тук идва отговора на въпроса. Успех наистина се постига с много труд, но не какъв да е. Бизнесът е стратегия. Понякога е много по-добре на пръв поглед да не правиш нищо и да умуваш, да мислиш нови варианти, да преосмисляш, отколкото да си тъпчеш графика с нископроизводителни задачи, които да придават пълнеж на деня ти, оставяйки те с фалшивото задоволство, че си свършил някаква полезна работа, също както разреждането на млякото с вода, дава усещане за повече мляко.

Никога няма да измислиш нещо умно, което на практика да обърне живота ти в правилната посока, ДОКАТО БЪХТИШ И БАЧКАШ. Самият Рокфелер го е казал: "който работи по цял ден, няма време да прави пари". А "трудът краси човека" проповядват едни съвсем други хора.

Естествено в началото на един малък бизнес, когато малкият предприемач или дребен бизнесмен, често е един единствен, мениджър и изпълнител в едно, тогава просто няма как. Но мисълта винаги трябва да е насочена към изхода от това положение.

Най-мразим заключенията, защото най-много ги мъдрим, а реално са най-тъпата и изсмукана от пръстите част от публикацията. Така де. Трябва да работим умно, а не много.

ИНВЕСТИРАЙ в безплатен абонамент за публикациите на Парични патоци:

Read 8027 times
PP Team

Ние не учим никого и не претендираме, че сме прави на всяка цена! Просто споделяме какво мислим, пък който иска да се възползва. ;)

Website: www.parichnipatoci.com
Трябва да сте вписани, за да коментирате

ИНВЕСТИРАЙ в безплатен абонамент за публикациите на Парични патоци:

Логин